Протоколният стек Transmission Control Protocol/Internet Protocol (TCP/IP) е стандарт за комуникация в компютърните мрежи заради своята гъвкавост и удобство.
Той представлява съвкупност от протоколи и приложения, които работят на различни логически слоеве, като всеки слой отговаря за различен аспект на комуникацията.
TCP/IP Internet моделът е съставен от 4 слоя, като TCP/IP слоевете са сравнени със съответните им 7 слоя при OSI (Open Systems Interconnection ) модела.
Ето и кратко описание на слоевете в TCP/IP модела:
- Приложен слой: осигурява трансфер на файлове, бази данни и съобщения, принтерни и терминални услуги. Някои от протоколите, които работят на този слой са: HyperText, Transfer Protocol (HTTP), Telnet, File Transfer Protocol (FTP) и Simple Mail Transfer Protocol (SMTP).
- Транспортен слой: осигурява комуникация от една крайна точка до друга крайна точка (end-to-end) между процеси, изпълнявани на различни хостове. Предоставя на по-горните слоеве услуги със или без установяване на свързаност (connection-oriented или connectionless), в зависимост от застъпените протоколи. Слоят използва номера на клиентски и сървърски портове, за да идентифицира различните процеси, изпълнявани на този хост. Там се сегментират данните, подадени му от сесийният слой, назначавайки пореден номер на всеки сегмент, с цел правилното им подреждане от получателя. Слоят организира потока от данни и осигурява контрол при положение, че сесията е с установяване на свързаност. Протоколи, отнасящи се към транспортният слой, са TCP и UDP (като първият осигурява надеждност, а вторият бързина при трансфера на данните).
- Интернет (мрежов) слой: една от основните му функции е задаването на логически адреси на източник и местоназначение, както и определяне на най-добрият път за маршрутизиране на данните между мрежите. Също така е отговорен и за откриването и уведомяване за грешки, разделянето и събиране на пакетите на рамки. Последното се случва точно в този слой, защото различните мрежови технологии имат различни изисквания за максимална дължина на пакетите – Maximum Transmission Unit – MTU). Протоколите, които се използват в този слой, са Internet Protocol (IP), Internet Control, Message Protocol (ICMP) и Address Resolution Protocol (ARP).
- Слой на мрежовия достъп: При него можем да включим мрежовите карти и драйверите на устройствата. Те представляват физическия интерфейс към мрежовата среда. Този слой контролира хардуера, капсулира в рамки (фреймове) и изпраща идващите от по-горния IP слой пакети, приема и разкодира пристигащите.
Разделените на слоеве протоколи са замислени така, че всеки слой при получателя приема данните, изпратени от същият този слой и при подателя. Всеки слой си комуникира само със съответният от отдалеченият хост и не се интересува от параметрите или формата използвани в слоевете под и над него, както е илюстрирано на фигура 2.2:
При предаване данните преминават по посока от горе надолу: от приложния към транспортния, мрежовия и каналния (data link) слой и всеки протокол слага своя заглавна част (header) и “опашка” (trailer) на пакета, капсулирайки по този начин потребителските данни, заглавията и опашките на по-горните протоколи. При системата, която получава информацията, тези хедъри се премахват при преминаването на данните от по-долен слой към по-горен. Този метод е много гъвкав, защото по-горните слоеве нямат нужда да знаят каква технология се използва отдолу.
