Контрол на достъпа е процеса на разграничаването на привилегиите при използването на системните ресурси. Съществуват три начина за контрол на достъпа:
- Административен контрол – базира се на политики. Политиките за информационна сигурност трябва да излагат целите на организацията по отношение на сигурността, контрола на достъпа до ресурсите, наемането и управлението на персонала.
- Физически контрол – включва физическото ограничаване на достъпа до мрежовите устройства, защита на границите на мрежата и осигуряването на стаи и сгради, в които се намират важни устройства.
- Логически контрол – хардуерното и софтуерното значение на фразата ограничаване на достъпа и включва списъци за контрол на достъпа, комуникационни протоколи и криптография.
Контролът на достъп включва проверяване на идентичността на акаунта (аутентикация) и след това даване на права за достъп базирани на тази идентичност (оторизация). Достъпът може да бъде предоставен на човек, работна станция, сървър или услуга. Като пример мога да дам услугата „наблюдение и контрол на мрежата” (network management) използва по SNMP протокола т.нар. споделена дума (community string), за да реализира контрола на достъп. Една такава споделена дума дава ограничен достъп на управляващият софтуер до мрежовото устройство, докато друга дава пълен достъп както за четене на данни от устройството, така и за писане върху него.
Човек може да достъпи същото това устройство като обикновен потребител с ограничени права или като потребител с пълен контрол. Контрол на достъпа до мрежата може да се осъществи в рамките на локалната мрежа чрез използването на защитна стена или маршрутизатор, на който са дефинирани списъци за контрол на достъпа.
